Том Уейтс: Няма дявол, това е просто Бог, когато е пиян
Том Уейтс има характерен различим глас, разказан от критика Даниел Дърхолц като звучащ „ като че ли е наквасен в котел с бърбън, опушван за няколко месеца, след което изваден на открито и прегазен от кола “.
Със своето особено ръмжене, вмъкването в рока на детайли от по-стари стилове, като блус, джаз и водевил, и пробни трендове на ръба на индъстриъл, Уейтс изгражда собствен характерен музикален жанр.
Освен това, той е създател на музика за филми и пиеси, играе поддържащи функции във филми като „ Дракула “.
Изпълнява и една от основните функции в „ Извън закона “. Номиниран е за Оскар за работата си по саундтрака на „ Волята на сърцето “.
Ето и някои от неговите мисли и прозрения:
Погребани сме под купища информация, която се обърква с познание; количеството се бърка с обилие, а благосъстоянието с благополучие.
Шампанско за същинските ми другари и същинска болежка за подправените.
Повечето хора не се интересуват от това дали им казваш истината, или ги лъжеш, задоволително им е това да ги забавлява.
Ако си публицист, знаеш, че не историите идват при теб, а ти би трябвало да ги търсиш.
Почти се постанова да създаваш обстановки, за които да пишеш, по тази причина непрекъснато пребивавам в самоналожена сиромашия. Не желая да пребивавам по различен метод.
Реалността ми се нуждае от въображение, както крушката се нуждае от фасонга. Въображението ми има потребност от действителност, колкото слепец от бастун.
Харесвам красиви мелодии, които ми споделят ужасни неща.
Нямам проблеми с пиенето освен когато нямам нищо за пиянство.
Светът е адско място, а неприятното писане скапва качеството на нашето страдалчество.
Повечето хора, на които се удивлявам, миришат необичайно и не излизат доста. Така е. Повечето или са мъртви, или не се усещат добре.
Пианото е пило, не аз.
Не претърпявам Дисниленд. Той приготвя децата ни за Лас Вегас.
Изгубих равновесие, ключовете за колата, и гордостта си.
Нямам нищо срещу да отивам на сватби, стига да не са моите лични.
Можеш да схванеш доста за една жена, когато катастрофираш дружно с нея.
Пишейки, ти правиш магия. Това е обред, към който би трябвало да се отнасяш с почитание, да бъдеш самоуверен и да не стоиш на пътя на това, което се поканил в своята стая.
За да пишеш песни, не е наложително да посещаваш музикално учебно заведение, учиш се слушайки мелодии. Опитваш се да ги схванеш, да ги разчлениш и видиш от какво са направени, чудейки се дали можеш да създадеш своя лична.
Ако си посред океана без избавителна жилетка и чуеш звука на хеликоптер, това е музика. Трябва да се приспособяваш към потребностите си сега.
Песните в действителност са нещо като машина на времето. Когато всичко, обвързвано с една ария към този момент го няма – студиото, музикантите, това, което е останало, е три-минутен откъслек от преди 70 години.
Винаги съм се възхищавал на джаза, само че аз съм монотонен музикант. Смятам, че главното ми изразно средство е гласът.
Винаги прекатурвам всичко наобратно, когато желая нещо, което не мога да имам.
Джентълменът е човек, който може да свири на акордеон, само че не го прави.
Не съм перкусионист, просто обичам да блъскам всякакви неща.
Земята не е мой дом, просто минавам отсам.
Всичко, което си обичал, е всичко, което притежаваш.
Не считам, че една в действителност забележителна смяна може да пристигна в резултат на една ария. Това е като да подхвърляш фъстъци на горила.
Понякога не можеш да пренебрегнеш магнетизмът на една песен; той изисква тя да бъде изпята по избран метод.
Блусът е като голяма планета. Не можеш да пренебрегнеш въздействието, което оказва върху всеки аспект на музикалната просвета. Той е дърво, само че което всеки се люлее. Не знам къде щях да бъда без него.
Джордж Буш е огромен мой почитател. Дойде да ме слуша през 70-те. Доведе го дилърът му на кокаин.
Децата ми започнаха да виждат, че съм малко по-различен от другите бащи. “Защо нямаш естествена работа като всички други ”, ме попитаха един път. Разказах им следната история: В една гора растели едно накриво и едно право дърво. “Виж ме, аз съм високо, право и красиво, а виж себе си – погрешно и превито. Никой не желае да те поглежда ”, казвало правото на кривото дърво. Така двете дървета растяли дружно. Един ден в гората пристигнали дървосекачи, които видели изкривеното и правото дърво. “Отрежете всички прави дървета и оставете останалите ”, споделили те. И по този начин, дървосекачите нарязали правото дърво на трупи и го трансформирали в клечки за зъби и хартия. А кривото дърво към момента пораства там, ставащо все по-силно с всеки минал ден.
